Платформата АgreeSmart предоставя на своите потребители възможността да използват медиацията, като една от съществуващите процедури за алтернативно разрешаване на правни и неправни спорове от имуществен и неимуществен характер.

Медиацията е алтернатива на скъпата и сложна съдебна процедура за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица.

В България медиацията е легитимна и законово уредена процедура за разрешаване на спорове, която е въведена още през 2004 г. с приемането и обнародването на Закона за медиацията. Медиацията е уредена нормативно и на ниво Европейски съюз, като нашият закон въвежда изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси.

Характерно за медиацията е, че тя е абсолютно доброволна и поверителна процедура за разрешаване на спорове, при която освен спорещите страни, участие взема и едно трето лице – медиатор. Задачата на медиатора е да подпомага спорещите страни при постигането на споразумение. Той не може да дава правни съвети на спорещите и е длъжен да зачита мнението на всяка една от тях, както и да се оттегли от процедурата при възникване на съмнения в неговата независимост, безпристрастност и неутралност. Медиаторите преминават специално обучение, след което Министерство на правосъдието вписва всички лицензирани медиатори в специален регистър.

Медиацията е изградена върху няколко основополагащи принципа, които предоставят и гарантират нейните преимуществата спрямо съдебната процедура за разрешаване на спорове, а именно:

  • доброволност и равнопоставеност – процедурата стартира само по съгласие и на двете страни, което обикновено се изразява в писмено споразумение между тях и избрания медиатор. Всяка от страните е свободна по всякоя време да прекрати участието си в процедурата, като това не засяга възможността ѝ да защити правата си пред съда, или да използва друга процедура за разрешаване на спора.
  • безпристрастност и неутралност – медиаторът е длъжен да бъде безпристрастен, независим и неутрален. Той не може да налага решение на страните и в тази връзка страните носят пълната отговорност за постигнатото от тях споразумение. Всяко съмнение в безпристрастността и неутралността на медиатора е основание за неговото отстраняване. Реализирането на подобна възможност в съда е трудно.
  • поверителност – всички разисквания и всяка информация, узната в рамките на процедурата по медиация е поверителна и спорещите страни, както и медиаторът са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, данни и информация. Всички записки, които се съставят в рамките на процедурата, се унищожават след нейното приключване. Медиаторът не може да съобщава на другите участници  обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие. При евентуален последващ съдебен спор между страните, медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел и да дава показания относно фактите, които узнал в хода на процедурата по медиация. Изключение се допуска единствено за нуждите на наказателния процес, или когато е необходимо да се осигури закрила на интересите на деца, или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице.

 

 

 

Основните преимущества на процедурата по медиация спрямо останалите способи за разрешаване на спорове са:

  • бързина – медиацията приключва в рамките на няколко срещи. В зависимост от желанието и възможностите на страните, срещите могат да се проведат в много кратък интервал от време. За сравнение, съдебното производство по разрешаване на граждански спорове отнема между година и половина и три години;
  • гъвкавост на процедурата – медиацията не е строго формална процедура, за разлика от съдебната. Страните, заедно с медиатора, уговарят организацията и реда, по който ще върви процедурата. Изложеното улеснява страните да достигнат директно до същината на проблема, което до намиране на по-комплексно и пълноценно разрешение.
  • свобода на волята – медиацията се инициира само след постигане на съгласие между страните, което може да бъде оттеглено по всяко време. По този начин страните контролират изцяло процедурата и я нагаждат спрямо своите интереси. Свободни са изцяло да изберат начините, средствата и възможностите за разрешаване на спора, без да ограничени от тесни рамки, както е при съдебната процедура.
  • ниски разходи –  характерът на процедурата по медиация и кратките срокове, в които тя се развива, намаляват значително разходите на страните.
  • липса на пречки и ограничения – прибягвайки до медиация, страните не губят възможността да защитят своите права пред съда или друг орган, който разрешава правни спорове. Медиацията не само, че не ограничава възможностите на страните за защита, а дори ги съхранява. Съгласно чл. 11а от Закона за медиацията давност не тече докато трае процедурата по медиация.  Страните не са притиснати от опасността да загубят възможност за съдебна защита, поради изтичане на определен срок от време. Самият съд е длъжен и приканва спорещите към медиация. Тя може да бъде стартирана и осъществена дори при наличието на висящ спор между страните пред съда. В тези случаи съдът спира делото и дава възможност на страните да постигнат споразумение чрез медиация. Ако те не постигнат съгласие, делото продължава своя ход, поради което и страните не губят нищо при евентуалното си участие в процедура по медиация.
  • удовлетвореност от постигнатото споразумение – в съдебните и арбитражни дела, решението на спора бива наложено от съда/решаващия орган, като често то е неудовлетворително и за двете страни. При медиацията спорещите сами и в партньорство намират най-ефективното решение, което гарантира неговото спазване занапред, а същевременно съхранява отношенията на страните и ги укрепва за в бъдеще.
  • сила на постигнатото споразумение – съгласно закона споразумението обвързва страните и ги задължава за това, което са се договорили. Споразумението, което страните са постигнали по правен спор, може да бъде одобрено от съда и да получи силата на съдебна спогодба, т.е. да замести съдебно решение с всички произтичащи от това последици. Най-важната от тях е, че в случай на неизпълнение на споразумението, другата страна незабавно може да пристъпи към принудителното изпълнение на споразумението, без да е необходимо да минава през сложна и продължителна съдебна процедура, както и без да е необходимо да доказва правотата си.